Tag Archives: театър

ТЕАТЪР В КАШОН НА ЯНКО ГЪДЕЛЕВ

Стандартен

Сещате ли се за „Театър в кашон“? Не? Попитайте малчуганите – те със сигурност го знаят и често изпиват представленията му с очи. „Децата са искрена и откровена публика, най-чистата“, казва директорът на театъра Янко Гъделев. Прекарал е 30 години от живота си в Държавния куклен театър. Обиколил е много чужди места, участвал е в редица фестивали и представления. „Светът е шарен, а особено интересна и шарена е улицата, с уличните актьори и музиканти. Все пак театърът е тръгнал от улицата“. И тъй като „напоследък в България се харчи за розови автомобили, а пари за изкуство няма“, Янко се мотивира и излиза под часовника на пощата за първото си представление „На Герана“. „Направих го и от любопитство – дали хубавата народна музика може да пребори чалгата. Обиколих голяма част от България с него и бях приет много добре“. Трупата на „Театър в кашон“ е дело на децата от училището за сценични кадри. „Хем се учат как да правят кукли, хем им става мило, като гледат как трудът им забавлява малчуганите“. Последният проект на Янко Гъделев и Туристическият информационен център е за изграждането на куклен театър на открито – една тента с пейки, където дечицата да сядат, за да се забавляват. „Във всяка приказка има една голяма човешка истина, а доброто винаги побеждава злото. Ще ми се децата да усетят тази емоция, преди да пораснат, преди да разберат, че в живота не винаги е така“.

Вестник „Анонс“ Пловдив/брой 09/23.11.2009 г.

Снимка: Пламен Четелязов

© Пламен Четелязов, автор, 2010

ЕДИН ДЕН С… ТАТЯНА ЕТИМОВА

Стандартен

Татяна Емилова Етимова е сред най-младите и талантливи актриси на държавния куклен театър в Пловдив. Тя е на 25 години и вече е взела участия в няколко големи фестивала на българската и международната сцена. Завършва актьорство за куклен театър в НАТФИЗ при професор Дора Рускова. Определя театъра, като кът за отдих от злободневното, място, в което актьорите крадат емоции от външния свят, за да ги филтрират чрез изкуството и дарят на публиката. Ако не е в театъра или не пътува за представление в друг град или държава, Татяна обожава да прави дълги походи сред природата, където да фотографира цветя на макро режим. Най-голямото и богатство са емоциите, които споделя с колегите и публиката по време на представление. Тя е безкрайно позитивен човек, който не мечтае, а сбъдва мечтите си.

9.00

Събужда се, става от леглото и се втурва към театъра, който е съвсем наблизо. Докато бързаме по сънените улички разказва за първите представления, в които е участвала като дете – авторски моноспектакли за родителите и в новогодишните вечери. Споделя, че кандидатстването и в НАТФИЗ е един чисто емоционален порив, а “виновница” за това е г-жа Родопска, учителката и по литература, която първа вижда артиста в нея.

Още с влизането в театъра Татяна се потапя в творческата суетня. Докато облича костюма и се гримира внимателно издава, че винаги опитва да излиза на сцената сякаш е за първи път. Половин час преди началото на спектакъла ме оставя и потъва зад кулисите, за да се уедини и настрои психически.

10.30

Представление започва. Жадните погледи на децата изпиват магията на изкуството. За Татяна с началото на спектакъла около залата пада мъгла и реалността се променя. Сетивата се изострят на 100%. Въздухът е различен – трепти, става по наситен и сякаш живее. Атмосфера, енергия и емоция се преплитат в едно. Актьори и публика се потапят в ново магическо измерение. Там куклите не са артикули, а колеги, приятели с различни характери и души. За Татяна детската публика е най-истинската, най-искрената и вярната. След края на представлението младата актриса е трогната от всеки аплауз, от всяко цвете, което детските ръце подават през ръба на сцената, защото те са доказателство, че е доставила радост.

12.30

Завесата пада. Детския смях спира да кънти, а театъра натежава от тишина. Време за отдих преди началото на репетициите. Татяна се преоблича и излиза да закуси със сандвич и чай. Нейната закуска е на обяд, а обядът и съвпада с времето за вечеря. Докато крачим към най-близкото капанче обяснява колко много обича дългите походи сред природата край родния Златоград. Разказва ми за хобито си – да снима цветя на макро режим. Иска да притежава професионален фотоапарат, с който да улавя и най-малките детайли. Татяна цени и хубавите книги. Харесва позитивната литература, любими са и Франсис Бърнет и Рей Бредбъри с неговото “Вино от глухарчета”.

18.00

Репетициите приключват, но за актьорите театърът е начин на живот, а това прави програмата на “Сцена на кръстопът” задължителен “ангажимент”. Татяна твърди, че всеки театър си има лице и е специфичен по своему. Упътени към драматичната сцена, артистите говорят за Пловдив и духът на изкуството, който се носи във въздуха под тепетата. Обединяват се около мнението, че последните години има раздвижване на театралната сцена, а ентусиазмът на публиката расте. Доказателство за това са препълнените зали на последния международен фестивал с тяхно участие “Двама са малко, трима са много.”

21.30

Сядаме в една от тихите Пловдивски кръчми. Умората за актьорите е и физическа и психическа и емоционална, затова вечер те търсят уют и спокойствие, където да хапнат и изпият по чаша бира. Разказват ми, че театралното семейство живее в един паралелен свят, една луда и импулсивна реалност, където всичко е по-емоционално и истинско.

Говорят за своите международни участия. Татяна споделя за силното впечатление, което и е направил Санкт Петербург със своите мащаби и красота. Смеят се дружно щом си припомнят как при гостуването им в Толоса, Испания не е спряло да вали и наместо с тен се прибрали с огромни чадъри. Чувстват се облагодетелствани и щастливи от това, което правят и често говорят за директора на пловдивския куклен театър Виктор Бойчев, който не само дава шанс на младите актьори, но и не спира да ги изненадва с нови предизвикателства. Използват възможността да поканят всички пловдивчани на гости в театъра за “Нощта на музеите и галериите” на втори октомври. Тогава ще представят най-новият спектакъл, подготвен от куклените театри на Пловдив, Бургас и Стара Загора. Нарича се “Едип. Празникът на ослепяването” и е представление за възрастни с режисьор Руслан Кудашов.

23.00

Идва време за сън. Преди да се сбогувам с Татяна я питам за посланието, което иска да изпрати до читателите на вестник Анонс. Пожелава на хората да вярват в себе си, да мислят положително и да правят неща, които им доставят радост. Според нея всеки трябва да си помогне сам, за да получи подкрепа от другаде – от хората и от Господ.

Вестник „Анонс“ Пловдив/брой 1/28.09.2009 г.

Снимката е предоставена от Татяна Етимова

© Пламен Четелязов, автор, 2010