Tag Archives: Николай

АЗ СЪМ НИКОЛАЙ, А МУЗИКАТА Е В СЪРЦЕТО МИ

Стандартен


Улиците на всеки град са обагрени с фрагменти магия. Така е и в Пловдив. Съдбата грабва четката. Най-първо възпламенява повехналите спомени лъкатушещи в стария град. После едва докосва площада край римския стадион, уплашена да не скрие пъстрите картини на художниците. Пътьом оцветява със слънчеви лъчи пластиките и скулптурите по главната, стига до Мильо, поздравява го, цапва небрежно уличният музикант който свири край стълбите и отминава нататък. Аз обаче оставам, спрян от фламенкото на момчето. Музиката на андалуските цигани къдри турските павета по улицата и гъделичка забързаните минувачи. Сивите пловдивчани подминават начумерено, затичани след съдбата. Другите, наметнати с пъстри емоции забавят ход, правят крачка в страни и слизат от тролея на времето. Гледат хипнотизирано танца на гъвкавите пръсти по грифа на китарата, потапят се в музиката. Средиземноморският зов подсказва на ръцете да пляскат в импровизиран палмас, телата се изопват като обтегнати струни, хората аха да затропат с крака. Това ги стряска, събужда ги от унеса – минувачите изплуват в реалността и се сещат че бързат за някъде. Бръкват в джобовете, пускат дребни монети в износеното кепе на земята и продължават с усмивка хода на историята. А аз приближавам с диктофона в ръка, за да попитам момчето, какво прави тук, сякаш не чувам, не виждам и не усещам. „Аз съм Николай, а музиката е в сърцето ми.“ представя се той но продължава да свири, защото общинското разрешение на уличните музиканти си има лимит. Всяко изречение е своеобразен фламенко летрас сред ритмите.„Обичам да свиря, упражнявам се от 9 годишен. Минал съм през музикална школа. Имал съм две групи. Композирам. Осъществявам проекти и със студио за звукозапис. Сега сформирам нова група. На улицата съм защото усещам, че музиката ми наистина развеселява хората. Значи има смисъл в това което правя. Душата ми се пълни с положителна енергия. И така.“ Така да бъде! Тръгвам си, замислен каква би била улицата без уличните музиканти. После си представям очи без пламък, устни без усмивка и чело без надежда.

Вестник „Анонс“ Пловдив/брой 21/01.03.2010 г.

Снимка: Пламен Четелязов

© Пламен Четелязов, автор, 2010

Advertisements