Tag Archives: наркотици

РАНОБУДНОТО МАЛЦИНСТВО

Стандартен

1458628_756721047687816_1121095753_n

В училище природно интелигентните деца (не зубрите) винаги намират начин да изпъкнат над масата. Те, разбира се, приемат това за даденост и се чудят на повечето свои съученици, чиито крайна проява на дедуктивна мисъл е: 2+2=4. Природно интелигентните деца стигат до там да презират онези свои връстниците, които не вникват в нещата, не са емоционално ангажирани или пък са тотално примирени с норми и правила – клишета.

Няма нищо по-лошо от възпитание, което се уповава на клишетата. Първични бариери, врязани насилствено в мозъка на всеки малчуган. Такова възпитание дебне, то е винаги там, подрънква с вериги, люлее окови, строи килии. Потъпква човешките сетива, игнорира порива, гаври се с обърканото съзнание, дискриминира идеалите, изнасилва божествената искра.

Креативното заобикаляне на клишетата носи толкова много позитиви. Социални и чисто личностни позитиви, които помагат на природно интелигентните деца да осъзнаят комплексите си, превръщайки се в естествени лидери.

За съжаление природно интелигентните деца са просто деца. Те не долавят, че успехът им се дължи на примирените със сивотата и смачкани от злободневното възрастни. Чичковци и лелки, които не намират време и мотивация да спорят с всезнайковци, оставяйки това за учителите. А учителите, не по-малко примирени и смачкани, са готови да поощрят всеки, който не си бърка в носа по време на час и може да навърже пет-шест думи в изречение, което следва някаква логика, от която ясно прозира определена емоция.

В университета природно интелигентните, вече пораснали, деца отново намират начин да изпъкнат над масата. Те обичат да задават хитри въпроси, които уязвяват професорите, търсят логическите противоречия в лекциите на асистентите и често сътворяват унищожителни паралели между реалността и написаното в учебниците, доказвайки категорично несъвместимостта им. Тук природно интелигентните млади хора започват да се сблъскват с инертната маса от обидчиви зубри – асистенти и професори с неосъзнати комплекси и болно его. Те не могат да си затворят очите пред акъла на даден всезнайко, който, ако и да е като хуй в гъза им, си плаща таксата, а и явно е купил учебника им – иначе как доводите, които използва, за да разкритикува написаното, биха били така влудяващо неоспорими. Не – те не могат да си затворят очите и няма да го скъсат, но могат с лекота да му забият една тройка за назидание. Но на природно интелигентните младежи им е през оная работа за това. Залутани из приключенията на студентския живот те са се гмурнали дълбоко в безбрежното алкохолно море, милвано от синтетичния бриз. Там търсят изход от несподелената любов и социално-класовото разделение, чиито абсурди опитват да наврат в матрицата на идеалите, които са си изградили в детството. Матрица, която съзнанието припознава за вярна, но и която е не по-малко безумна и несъвместима с реалността от безсмислиците в учебниците на масата от презрени академици.

В живота природно интелигентните хора нямат никакъв шанс. Това им идва така ненадейно, че неизбежното емоционално залитане в този момент може да се окаже фатално… Животът се грижи за масата, а личността в никакъв случай не е приоритет. Масата от безмозъчни тъпанари с ампутирани емоции е… за съжаление маса. „Колкото повече, толкова повече!” А мнозинството алчно моделира средата за себе си. И всички онези, които са били презирани, защото са първични, глупави, комплексирани, алчни, интриганти, зубри или просто зли се оказват могъща армия от шибани зомбита, които няма как да бъдат надвити, защото злите заклинания, поддържащи ги активни и агресивни, са непонятни… Непонятни за някой по-добър от тях.

Оказва се, че вярата в доброто е губене на време. Откровеността е глупост. Съвестното трудолюбие противоречи на инстинкта за самосъхранение. Митът, че природната интелигентност е преимущество се оказва лицемерие. Твърдението, че креативността е плюс е лъжа. Емоционалната ангажираност е лудост, а дедуктивната мисъл носи повече болка дори от емоциите…

Всъщност борбата за мечтите май е най-голямата грешка.

© Пламен Четелязов, автор

ЧЕСТИТ 1-ВИ АПРИЛ

Стандартен

1-vi april

Нека на най-българския празник бъдем честни, нека си признаем – животът ни е една голяма, мазна, грозна, безскрупулна лъжа. Дишаме въздух, в който трудно се открива кислород. Храним се със сирене без мляко, колбаси без месо, зеленчуци без вкус. Пием вино, което няма нищо общо с гроздето и водка, която има всичко общо със синтетичните експерименти. Модифицираме външния си вид със силиконови цици, керамични зъби, пластмасова коса, без да обръщаме внимание на хемороидите, изобличаващи закърнелите ни тела. Лекарствата, които ни продават в аптеките са менте. Плащаме най-скъпите европейски цени за горива чиято стойност на световните борси отдавна не е била по-евтина. Плащаме си за най-евтиното образование в Европа, а в замяна получаваме диплома без никаква практическа стойност. Българския пазар на труда търси разнообразни специалисти, а единственото, от което се нуждае е обслужващ персонал в перални. Правим се, че работим, а работодателите се правят, че плащат. Изопачаваме материалното си благосъстояние със скъпи телефони и пунтажи на маркови дрехи, за който сме прежалили поне две заплати. В петъците се преструваме, че лъскавите барове отговарят на мизерния ни лайфстайл. Комплексарите се припознават с мутри, мастиите се отъждествяват с чалга софт-порно пачи. Твърдим, че обичаме, а единственото, което ни възбужда е виаграта. Смъркаме лайна, пушим лайна, на сутринта серем кръв. Преструваме се, че общуваме, а дори не чуваме хлиповете на собствените си деца. С ентусиазъм плащаме на Васко да се прави на гей. Не сме склонни да дарим нито лев за изоставените циганета на България и успешно се правим, че не съществуват. Политиците лъжат, че ще ни оправят по един начин, а ни оправят по съвсем друг – разправят, че служат на народа, а смирено чакат заплатата си от разпенени олигарси. Обществото ги осъжда бунтовно, но тайно мечтае да заеме мястото им, да бръкне в меда, че чак да му потече по брадичката. През цялото това време оттатък Средиземно море милиони хора като тебе и мен умират от глад, СПИН и куршуми произведени в Казанлък. Децата им са увехнали черни цветя, а мухите изпиват огромните им тъжни очи. И въпреки всичко това ние в България обвиняваме световната конспирация за бедите си, тя и комшията, който разбира се, че е селяндур. Честит 1 април! Честито и майната ви!

Списание “MyLife”/Брой 14/Тема на броя: На зелено

Текстът преди коректорска и редакторска намеса

© Пламен Четелязов, автор

КОЛЕДА, СВЯТА СИ ТИ? ДРЪН-ДРЪН…

Стандартен

koleda svqta si ti

Знаете ли, че исусовият рожден ден подозрително съвпада с датата на най-големите варварски празници, чествани от римските и лапландските прадеди? Коледа всъщност е един коварен маркетингов ход, с който през 334 година бранд мениджърите на папа Либерий продължават агресивното налагане на християнския продукт в съзнанието на варварския потребител. Други успешни средства за медийно внушение били коженият камшик, добре наточената брадва, казанът с врящ катран… Дълги години те са прилагани при всеки опит за получаване на патентно правосъдие свързано с марката 25 декември. Това обаче никак не смущава кръстоносната армия, която всяка година около 25 декември обсажда моловете и щурмува магазините. Ето кое накара мениджърите на MyLife да ме изпратят в командировка до Лапландия, за да взема интервю от един истински коледен символ – Дядо Коледа. За да посетиш измерението на Дядо Коледа ти е необходимо да хванеш по пътя на евтиния твърд алкохол, после да смениш със синтетика на разклона между разсъдъка и лудостта и накрая да се прехвърлиш на бира за около 30 минути. И така – ето ме в заскрежена Лапландия на стотина метра от входа на коледната работилница. Изглежда точно като Кремиковци, но всичко е боядисано в най-веселият оттенък на розовото. Закачливият цвят контрастира с настроението на тълпа разгневени джужета, протестиращи пред оградата направена от украсени елхи. Те развяват надписи: “Не на съкращенията”, “Лапландия за лапландците” и “Дядо Мраз – педерас”. Известно време отказват да ме пуснат, но две мутри в прилепнали жълти костюми и червени шапки с пискюли им пускат стария албум на “The Birthday Massacre” и джуджетата се разбягват с писъци. Единия от коледните биячи ми обяснява, че музиката на тази група действа на приказните герои така, както чалгата на българските интелектуалци. В двора ме посреща самата Снежанка. Облечена е единствено с оскъдно коледно бельо на “VictoriasSecret”, но не и е студено. Снегът под дългите и крака се топи по-бързо от имиджа на Бойко Борисов. Знойното и тяло е по-горещо и от глобалното затопляне, а под задължителната коледна шапка с пискюл се диплят изрусени слънчеви къдрици. Тя ме поздравява на мек български. Оказва се, че е родом от Симеоновград, 2 курс “Маркетинг” в УНСС. Назначили са я на работа като Снежанка по програмите за културен обмен. Казва, че работата не е тежка, плащат и over time, служебното бельо си остава за нея, а и вече няколко агенции за модели са проявили сериозен интерес към професионалния и потенциал. Снежанка ме въвежда в кабинета на Дядо Коледа. Старецът се е разплул в огромно кожено кресло пред 22 инчов wide screen и реди Solitaire. Сенките под очите му приличат на огромни черни мазоли, пълни с алкохол. Въпреки набузения климатик е навлякъл задължителния червен кожух и емблематичната шапка с пискюл, но не носи панталони. Сядам на бюрото срещу него. Докато приготвям диктофона Дядо Коледа ми налива уиски, сипва и на себе си заедно с чаша кола. Обяснява, че предпочита уискито чисто, но колата е задължителен атрибут при всякакви медийни прояви и фигурира в длъжностната му характеристика.
Дядо Коледа защо нямаш панталон?
О, имам стотици чифтове, но малките сополанковци вечно ги напикават, докато седят на коленете ми, и всичките ми гащи в момента са на химическо.
Каква е цялата тази работа с протестиращите джуджета?
Ами виж сега, наскоро ги уволних до едно. Само мрънкаха за по-големи осигуровки и подобряване на условията на труд, малките копелета.
Кой ще прави играчките на децата сега?
Наех китайци и да ти кажа много съм доволен.
Китайците не вярват в Дядо Коледа…
Единственото, в което Китайците не вярват е доброто качество. За това пък вярват в заплата от 2 долара на месец, което в тази рецесия си е шестица от тотото.
Ти вярващ ли си?
Да. Вярвам, че парите в днешно време са еквивалент на религиозната свобода.
Ще се отрази ли световната финансова криза и на твоя бизнес?
Абе щом в такава изостанала държавица като вашата миналата Коледа похарчихте 740 милиона лева за подаръци, значи бизнесът пак ще си процъфтява.
На какво се дължи комерсиалният успех на Коледа?
На гузната човешка съвест. Вие се нуждаете от такъв един ден в годината, в който с много пари и малко лицемерни усмивки да се опитате да замажете егоистичното си съществуване. И на алкохола също. Коледа е голям повод нали? Наздраве!
Наздраве Дядо Коледа. Всъщност ти не си работил цял живот това нали?
Един от проблемите на безсмъртието е, че периодично на няколко века задължително следва преквалификация. Преди всичките тия глупости с Коледа работех като трол и на 25 декември палех кладите на северните народи. Нямаш представа в какви филми ни забърква приказната ни природа.
Кой е любимият ти филм?
“Bad Santa”. Гледал съм го стотици пъти. Някак си се припознавам с лирическия герой.
Какви подаръци най-често си пожелават децата?
Ами зависи. В Африка обикновено ме молят за храна. В Америка голям хит са action фигурите на Бийвъс, Бътхед и Буш например. В твоята държава на мода са телефоните с полифонични чалга мелодии. Такива неща.
Кое е най-хубавото и най-лошото на твоята работа?
Най-хубавото е, че е сезонна и цяло лято се излежавам гладко избръснат на Хаваите. Най-лошото са полетите с шейната. По това време на годината времето е ужасно – вкочаняващ студ и коварна турболенция. Рудолф не пилотира както преди от как го раниха. И той е безсмъртен, а както знаеш всяка година елените добавят по едно ново разклонение на рогата си, та провокира внимание у ловците, няма как. Иначе е време да се махаме от тук. Току що ми съобщиха по hands free-то, че джуджетата са атакували оградата с коктейли молотов. Миналия месец китайците смениха борчетата с изкуствени елхи, а те горят като барут!
Нещо, което искаш да кажеш за феновете си в България?
Ами радвам се, че линчувахте онзи комунистически самозванец Дядо Мраз! Още ни бъркат понякога. Доколкото знам го взривихте с мавзолея нали – Хо, хо, хо!

Списание “MyLife”/Брой 09/Тема на броя: Дзън-дзън

Текстът преди коректорска и редакторска намеса

© Пламен Четелязов, автор

СИНТЕТИЧНО БЕЗВРЕМИЕ

Стандартен


Стоя до прозореца, наметнат с уютната топлина на дома, и гледам зимата на вън. Пловдив е южен град – сняг тук вали рядко, а и нежните бели кристалчета са жестоко репресирани от човешката цензура “глобално затопляне”. Зимата под тепетата не е олицетворение на приказната ледена белота, с която Богдан Русев обгръща Белегаст в приказките си. Повече прилича на мърлявия заскрежен брезент, с който комшията увива своята лада през зимните месеци. Въпреки това е студено. От телевизора изтича сутрешния блок на една от националните медии. Някакъв дебел чичко, облечен в износено сиво и грозно кафяво яростно обяснява вредата от наркотиците. Огромните желирани бузи често се разтрисат от тътнеща никотинова кашлица, а торбичките под очите му приличат на мазоли, пълни с алкохол. Чичкото е психолог и явно е много начетен. Той се пени ерудирано, разобличавайки марихуаната, която докарва шизофрения, кокаинът, който причинява инсулт и амфетаминът, който обрича жертвата си на сърдечен удар. Поставя различните видове наркотици под знаменателя на психозата и посочва с обвинителен пръст незадоволителния стандарт на живот в България, който атакува семейната клетка, руши идеалите и отприщва различните форми на зависимост. Чичкото защитава тезата си блестящо и с чувство на удовлетвореност се отправя към най-близкото кръчме за по ракия докато жълтеникавите пръсти трескаво мачкат пакета цигари в джоба на сакото. Трябва да му се признае – психологът безспорно е прав. И какво от това? Късно вечер, докато тежкото червено вино изплаква стреса от ежедневието, а запаленият фас дарява илюзорно чувство за уют, е твърде лесно и някак естествено да бъдат отричани онези другите, зомбитата потънали в бялото безвремие на канавките и порутените руини. Повечето от хората уповаващи се на легалната дрога, припознават враг във всеки наркоман и нямат търпение на следващия протест за премахване на акциза върху домашната ракия да вдигнат и няколко лозунга против зависимите и циганите. Ей, така – просто да се разбере, че имат активна гражданска позиция. “Постройте комуна!” – казват те. “Съградете я на някой отдалечен дунавски остров и ги затваряйте там! Така обществото помага, така ще излекуваме тази зараза, но първо, нека да пуснем ток по оградата за по-сигурно!”. Зависимостта от наркотиците не е болест, тя не е вирус и не дебне само отрепките. Наркоманията е ОСЪЗНАТ СИНДРОМ НА ЕМОЦИОНАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ. Наркоманът не ловува психологическата еуфория, не преследва прилива на витална енергия, не търси химическа лумпинизация, за да твори престъпления. Той просто иска да изпълзи в страни от безличното общество на нормалните, търси скривалище от лицемерния маскарад на злободневието. Възпламенява чувствата в собственото си аз посредством грозни синтетични субстанции и така емоции предназначени за цял един живот бясно изгарят само за няколко кратки години. Зависимостта от наркотиците не е икономически проблем! Тя се предопределя от ужасяващата емоционална рецесия затлачила повсеместно човешките общества. Наркоманията е производна на емоционалния крах у една арогантна цивилизация и всеки носи своята вина за това. Отговорността обаче поемат само най-емоционалните. Продължавам да стоя до прозореца, наметнат с уютната топлина на дома. Гледам зимата… Студено е. А там някъде из мръсните канавки на живота, притаени по склоновете на тепетата, скрити в руините на града се гърчат децата на цяло едно изгубено поколение. Потопили душите си в бялото безвремие на дрогата те се лутат в спомените за невъзможни емоции. Питам се – пука ли ми за тях и техните забравени огнени видения. Съжалявам ли онези, които изкупват вината на всички ни…

© Пламен Четелязов, автор

Снимка: Moon2112, http://www.sxc.hu