Tag Archives: мильо

МИЛЬО НАДАРЕНИЯТ ЧЕШИТ

Стандартен


Улиците на всеки град приютяват чалнати чешити. В Пловдив такива се срещат в изобилие. Обществото не приема сериозно наивните хаховци, шегува се с тях, често им скроява груби номера. Всички обаче познават техните имена и лица. Слуховете за съдбата им са пивка гарнитура на тежкото червено вино в дългите зимни вечери на пловдивските кръчми. Чули недочули, малчуганите раздухват митовете, украсяват легендите, бягат по петите на смахнатите странници, дебнат да ги зърнат отвъд дуварите на калдъръмите. И така хаховците стават барометър на журналистическите анкети, превръщат се в литературни герои, чертите на лицата им вдъхновяват художници и скулптури. Такъв е бил и Мильо. Описват го като сбъркан, наивен, но винаги добронамерен. Освен това бил и твърде надарен, но криел таланта си по джобовете. Вечно се хилел, пелтечел на своя език, забавлявал хората. Вдъхновявал идеите на зевзеците за гадни номера, но провокирал и гения на художници като Златю Бояджиев, Йони Левиев и Христо Стефанов. И така става, че накрая му вдигнаха паметник с парите на Джордж Лазаров и таланта на Данко Данев. Някои им се обидиха – вдигали паметници на лудите, не мислели за героите. За други пък Мильо е символ на родното и на пловдивските улици, на чезнещата утопия, оцветявала Филибето преди години.

Вестник „Анонс“ Пловдив/брой 14/11.01.2010 г.

Снимка: Пламен Четелязов

© Пламен Четелязов, автор, 2010

Advertisements