Tag Archives: водач

ПЪТЕШЕСТВЕНИКЪТ ГЕОРГИ ЧЕРНОЗЕМСКИ

Стандартен


Георги Черноземски е на 28 години. Има диплома по „Мениджмънт“ от СОУ „Цар Симеон Велики“ и е завършил семестриално „Туризъм“ в УХТ Пловдив. Той е председател на клуб „Вертикал“, планински спасител, водач, инструктор по алпинизъм, ски и snowboard учител. Живял е и на Мальовица и в САЩ. Катерил е много върхове в Европа и Азия, а после ги е спускал със ски. Не си представя живота без природата и приятелите. Пожелава на пловдивчани да се усмихват повече и да не спират да ходят по планините.

Как се става пътешественик

Чакам Жоро и си припомням лятото на 2002 година. Заедно с него и още десетина човека се натоварихме в един бус, тръгнахме от Пловдив вечерта и посрещнахме изгрева наметнати със солената пяна на созополските вълни. Пътувахме в търсене на красиви и тайни плажове, разпъвахме палатките, а после мечтаехме. Още помня чакалите на нос Емине, бънджито на Аспаруховия мост, пещерите на Камен бряг, бурята край Каварна, скалите на Калиакра и какво ли не. Славни дни от които черпя вдъхновение. Какво ли е усещането тези спомени да бъдат ежедневие? Точно това смятам да разбера от Жоро, който акостира в снега с колата си. Сядаме в топлото кафене и аз го приканвам да разкаже на читателите как се става пътешественик.
„Баща ми ме запали по природата. Той се влюбил в планината още като дете. Това го накара да заживее на Мальовица – люлката на българския алпинизъм. До 4-ти клас бях при него. Учих в близкото село Говедарци, но щом снегът ни затрупаше автобус не идваше. Беше много хубаво братле – по цял ден карахме ски, а всички на хижата ме гледаха. Лятото си идвах в Пловдив при майка. Още от тогава града не ми понася – свикнах с планината и не спирам да търся природата.“

Професия пътешественик

Един пътешественик трябва да има много професионални умения. Жоро разказва за онези които е придобил: „Наскоро взех кетап за инструктор по алпинизъм. Аз съм учител по ски клас Ц и сноуборд клас А. Занимавам се с много неща – каяк, кайт сърф… Изкарах и курсове за водолаз. На изкуствената стена в града обучаваме хора, които да навлизат в спортното катерене, а другото са лагерите, които организираме за децата.“ Питам го как се става планински спасител. „Първо трябва да си достигнал определено ниво на подготовка. Необходими са практически умения по ориентиране, алпийски способи – възли например, а главното нещо са ските. Тези неща ще ти помогнат да станеш стажант в отряд. Няколко години участваш в социалния живот на екипа и щом се отворят места за млади кадри те поканват да изкараш двугодишен курс по обучение.“

Спомените на пътешественика

„Най-много ме влече ски алпинизмът.“ разказва Жоро. „Есента за 8 дни минахме 8000 километра. Концепцията беше да качим най-високите върхове в Норвегия и Швеция като обиколим и Финландия. На Мон Блан съм бил 3 пъти, а най-високо съм се качвал в Хималаите на връх Чулу, който е над 6000 метра. В Косово от КЕЙФОР ни придружаваха, защото имало много минирани пътеки. Казваха, че сме луди, а ние изтъквахме, че сме със ски и няма да задействаме експлозивите. Войниците ни придружиха до някъде и после ни зарязаха. На едно пътуване в източна Турция спахме в село на Кюрди партизани. На сателитна снимка видяхме, че под върха който искахме да качим, има селище. Малко преди него ни спряха хора с калашници, качиха се при нас. В селото няма постройки, само Юрти. Започнахме да подаряваме разни неща на старейшените – джобни ножчета, фенерчета, кой каквото има. Харесаха ни, цяла нощ охраняваха нашия бивак, а на другия ден ни показаха как да стигнем до върха. Колкото са по-бедни хората, толкова са и по-добри. Няма такъв кев, няма такива емоции – да пътува човек.“

Мечтите на пътешественика

Жоро описва емоциите, които му дарява природата и споделя мечтите си. „За мен това е единствения начин на живот. Усещането че си в планината, че си сред природата – тишината, спокойствието. Когато сме на Пирин с клуба и видиш хлапетата да скачат в бистрите езера от заснежените склонове, а до вчера по цял ден са стояли пред компютрите… Мечтата на всеки скиор е да кара в пудра – най-лекия сняг, дълбок. И ние го преследваме по студените места на земята. Искам да се гмуркам в Червено море – под водата кипяло от живот. Колкото до височинния алпинизъм – това е запазена територия за специални хора. Трябва да бъдеш много силен и физически и психически. Поемеш ли по този път, няма спиране. И е хубаво да се занимаваш сериозно след 30 години. Организмът се аклиматизира по-бързо. Ще видим. Но сам не е работа да ходиш – няма с кой да споделиш емоцията. Пожелавам на пловдивчани да се усмихват повече и да не спират да ходят по планините.“

Вестник „Анонс“ Пловдив/брой 25/29.03.2010 г.

Снимката е предоставена от Георги Черноземски

© Пламен Четелязов, автор, 2010