Tag Archives: абитуриент

АБИТУРИЕНТСКИТЕ НАВИЦИ В ПЛОВДИВ

Стандартен

Щом дойде втората седмица на май, Пловдив започва да тупти заедно със сърцата на абитуриентите и бас касите в багажниците на автомобилите им. Над улиците се реят балони, булевардите са огласени от клаксони и младежки викове. Най-яростните крясъци отброят до 12 или призовават за уволнение – срамота на фона на хилядите безработни и световната икономическа криза. Въпреки финансовото положение обаче, повечето домакинства правят всичко възможно да стартират с празненствата още в късния следобед. У дома или в някоя малка кръчма се събират родата, семейните познати и най-добрите приятели на самия абитуриент. Тази скромна церемония има огромно значение за родителите, провокирани от традиционната за Пловдив фамилна суета. Самият абитуриент се чувства малко неловко. Пази скъпия си тоалет, сякаш е от стъкло, майка му гледа неодобрително към чашата с отлежало, ароматно уиски, а роднините са сконфузени от облещената срещу лицата им камера. Важното обаче е, че в джобовете на мъжките панталони и дамските чантички шумолят толкова банкноти, колкото училищните лавки не събират дори и в голямото междучасие. Превозното средство, с което се стига до мястото където ще се проведе бала, е възможността да се прояви индивидуалност и креативност. Обикновено става въпрос за колата на шефа на татко или джипа на брата на мама. Понякога децата на по-разкрепостените родители предпочитат да си уредят транспорт с фадрома, багер, валяк или проста каручка. Иначе в главите на младежите, отгледани от по-заможни семейства, все по-често се реят хеликоптери, които изместиха неприлично дългите лимузини. За самият бал, училищата предпочитат да ангажират тържествените зали на разточително луксозните хотели Санкт Петербург, Марица или Тримонциум. Там съучениците се събират на дълга маса със странни салфетки от плат, разсипват кувертния и нелегално вкарания алкохол, запалват по пура. Възпитанието и задръжките се свличат, абитуриентите най-сетне отпиват от истинската атмосфера на празничната вечер. За целта често спомага и плейбека на някоя отегчена чалга звезда. Един съвет – не се скапвайте ако си изцапате ризата, скъсате роклята или съсипете прическата. След 10 години стайлингът ви така или иначе ще е напълно различен, а всяка снимка от бала ще носи своята сантиментална стойност, каквото и да е запечатала. След хотела идва ред на бара. Внимавайте – много от момчетата и момичетата се отрязват прекалено рано. Не са един и два случаите, в които абитуриентската вечер приключва около 12 часа, а краят и вещае тежко утро, подвластно на махмурлука и родителското неодобрение. Иначе по абитуриентско време, емоциите в пловдивските клубове ескалират. Маските често падат, съучениците се обясняват в любов или омраза, а наивните крайности на емоциите им са доказателство, че младежите са на път да осъзнаят комплексите си. А шоуто задължително е като за последно. Всъщност за повечето класове това наистина се оказва финалното купонясване. От тази вечер насетне, всички събирания винаги ще са белязани от голям брой извинени и неизвинени отсъствия. Включително и абитуриентската екскурзия в чужбина или до Черно море след ден два. От бара пловдивските абитуриенти, които още могат да стоят на краката си, качват Альоша. Там посрещат първото утро от остатъка на живота си. Ако класът е бил наистина задружен, това е доста емоционален момент, провокиран от изгрева над главите им, спящият град в краката им и чистотата на детството, което гасне със звездите по небето. Следобед онези които не спят се събират и ходят до класната. Ако въпреки усмивката й я намирате за малко натъжена, то е само защото си спомня деня, когато е стояла на вашето място и е мислела, че държи живота в ръцете си.

Вестник „Анонс“ Пловдив/брой 31/10.05.2010 г.

© Пламен Четелязов, автор, 2010

Advertisements