ЕДИН ДЕН С НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Стандартен


Николай Христов Стефанов е на 53 години. Той е майстор на музикални инструменти към националната занаятчийска камара, също както баща си Христо и дядо си Никола. Освен на струнни народни инструменти умее да свири и на цигулка. Завършил е филология в София и химия в Пловдив. Занимава се с туризъм и е обиколил всички туристически обекти на България. Казва, че изработката на един музикален инструмент е произведение на изкуството, а духовното израстване на човека е истинския смисъл на живота.

5.00.

Николай се събужда в 5 сутринта. Живее в абсолютна тишина, затова е предпочел спокойствието на Тракия. „Занаята е тежък. Постоянно съм прав, нося тежки дървени плоскости или съм приведен над машините и инструментите. Затова още от 73-та година започвам деня с една хубава йога тренировка. После пия чай от билки, които съм набрал сам“.

8.00

Към 8 часа Николай вече е в работилницата за тежко оборудване на „Мария Луиза“. Там той скроява, изрязва и дълбае. Често порязва ръцете си по острите ръбове на плоскостите. Гъдулките се правят от акация. „За да е годна за работа, акацията съхне 30 години. Баща ми е работил с материали събирани от дядо ми, а аз работя с материали на баща ми. Вчера например обработвах две талпи, които тежаха по 150 килограма. Сам ги нося до машините където ги нарязвам на парчета, за да остане грубата 12 килограмова заготовка, от която започва изработката на корпуса.“

14.00

Групи от чужденци спират пред ателието на Николай в стария град. Надничат през прозореца, снимат висящата табела, усмихват се. Момичета и момчета, приведени под огромни калъфи за инструменти, бързат към сградата на музикалната академия. Срещу тях крачи Николай. Казва, че е щял да пристигне по-рано, но майка му го е задържала, връщала го е за едно или друго. Всяка сутрин майсторът се отбива, за да я види, да и помогне. Докато ме въвежда в ателието не спира да говори за музика, литература, изкуство, химия, математика и биология. Темите се преплитат, едно води към друго, а в работата ползва всичко. Химията помага за грундовете и лаковете. Физиката за синхрона на трептенията. Математиката е важна за настройка на струните. „Дървото трябва да се хомогенизира, целия инструмент трябва да звучи, като едно цяло“.

15.00

Николай ми показва инструменти, които е изработил или реставрирал. Те са произведения на изкуството. Скулптури от дърво, които творят музика. Държи ги внимателно, гали струните, нежно прокарва ръка по дървото. „На 29 юли е празникът на Серафима Девица. Тогава завърших този инструмент и му дадох името Серафима. Когато започвам или когато завършвам инструмент винаги го кръщавам.“

16.00

Ако не е донесъл хапване от вкъщи Николай си готви в ателието. По рафтовете между инструментите има орехи, ябълки, мед и ароматни билки за чай. Майсторът не пие и не пуши. „По-голямо мъжество е да запазиш достойнството на човешкото същество! Онази част от творческата бохема, която свързва имиджа на твореца с пиене, пушене и жени е глупост! Представи си да ставаш в 5, да нацепваш по 1 кубик дърва, да напалваш по 5 печки, да храниш няколко души – стари хора, после на работа. Едно незначително ежедневие – подвиг! Някои хора са творци на продукт, но животът им е shit. Други са творци на собствената си съдба и превръщат живота си в шедьовър.“

17.00

Заговаряме за творческия процес и развитието на музиката. „Докато работя слушам абсолютно всякаква музика. Има периоди, когато музиката изпада в черна дупка. После кризата отминава, появява се нещо ново и интересно, започва да се експлоатира, докато не се изчерпа и комерсиализира. Така е и с творческият процес. Творецът трябва непрекъснато да се зарежда, да търси нови идеи, да бяга от коловоза. Когато се почувствам напълно изчерпан търся природата. Напоследък обикалям в района на вилата си край Бойково. Като по-млад се занимавах с алпинизъм. Последните ми големи походи са в Стара планина – района на централен балкан и Триград в Родопите.“

18.00

Николай затваря ателието и се отправя към Тракия. Лятото, когато времето е светло и хубаво, остава до по-късно. Зимата гледа да не закъснява, за да не притеснява жена си, а и защото така е устроен биологичния часовник на човек. Питам майсторът за неговото послание към хората. „Наричат Господ творецът. Фактически човек изявява божествената искра заложена в него, само в моментите, когато твори. Тогава живее пълноценно. Хората продължават да се чудят какъв е смисълът на живота, а смисълът е духовното израстване, всичко друго е боза!“

Вестник „Анонс“ Пловдив/брой 08/16.11.2009 г.

Снимка: Пламен Четелязов

© Пламен Четелязов, автор, 2010

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s