НА ЧАЙ С ЛИЛИ ХЕЙЦ

Стандартен

Пловдивските кибици упорито преповтарят слуха за колоритна писателка от Тайван, която харесала Пловдив толкова много, че заживяла в един от хостелите на града. Тръгнах по следите на мълвата, които се виеха по стръмните улички и криволичеха от галерия на галерия. Ето, че сега съм в уютното фоайе на „Пловдив Гестхаус“. Пред мен са чашата ароматен чай и Лили – пътуващ журналист и писател от Тайван с американско гражданство. Едно дете на 50, боса, усмихната, запленена от спокойствието, хората и историята на тепетата.

Коя е Лили Хейц?

Родена съм в Тайван, но имам американско гражданство. Живея в щатите, но вече година и половина не съм се прибирала. Пиша статии за култура и пътешествия, работя на китайски език и публикувам в тайвански списания. Наскоро публикувах книга за Бали, живях половин година на островът на хилядата храма, а щом приключих с текста започнах това пътуване.

Каква е темата на пътуването?

Винаги, когато пътувам пиша, а после се опитвам да „осребря“ написаното. Трудно е – Тайван е малък и няма много списания, а има доста писатели-пътешественици. Толкова много материали, чакат да бъдат публикувани. Тръгнах не толкова заради работата. По скоро чрез пътуването се опитвам да разбера, какво да правя с живота си от тук нататък.

Кога започна и от къде минава пътя за Пловдив?

Започна на 15 юни. Първо – Барселона. Там съм учила десенен дизайн и имам приятели. После гостувах на друг познат в Лондон. След това Киев. Мястото е много красиво, но студено. Не се почувствах добре дошла, имах проблеми с комуникацията. Докато пътувах с влака към Букурещ осъзнах, че украинците са свестни. Предполагам, че в Киев просто попаднах на такива с които не успях да се разбера. В Букурещ хората са много мили. От столицата на Румъния посетих Сибил в Трансилвания. Центърът на старият град там е прекрасен. Боядисан в ярки цветове – розово, жълто. След 19 дни обаче ми доскуча. Освен това имах нужда да попиша, да поработя на спокойствие. Не исках да идвам в Пловдив през Август, заради горещините, но се получи точно така.

Какво те доведе тук?

В Пловдив ме чакаше приятел от Америка. Той е професор по литература от Англия и преподава в някой от тукашните университети. Заедно с жена си харесват това място. Постоянно ме канеха да дойда, казваха, че тук се срещат различни култури – точно нещата за които пиша. Отскочих до Атина. После и до Варна – исках да видя Черно море. Обичам да слушам вълните. Стори ми се твърде пренаселено, а и освен морската градина и морето няма какво толкова да се види. Върнах се в Пловдив и се почувствах прекрасно. Хората живеят, по тези древни места, повече от 2000 години. Пласт след пласт история… Имам проблем – губя усещане за посоки, но тук в стария град това ми помага – всеки път откривам нова пътека, нова гледка, а и обичам да общувам със случайни хора. В една от галериите се запознах със Слава. С нея общуваме с малко думи, жестове, ако съм с компютъра използваме преводача на google. Усмивката и е прекрасна. Въобще хората тук са много дружелюбни. Харесва ми спокойствието, харесва ми, че не е претъпкано с туристи, по този начин мога да усетя истинския живот на пловдивчани, да се потопя в него. Обожавам българската храна – лозовите сърми, кавърмата, цацата, салатите и любимото ми питие – айрана.

Какво ще напишеш за Пловдив?

Ще пиша за емоцията, която ми даряват пловдивчани, емоция повлияна от историята и културата, в която се потопих. Аз се доверявам на усещането. Не знаех много за източна Европа. Това ми дава възможност да се уча тук. Всеки модерен пловдивчанин припознава в себе си наследник на различен народ – българин, македонец, грък, турчин. Всеки чете историята по различен начин, възприема фактите от своята гледна точка. От тук произлиза и страхът ми за Балканите. Хората са вторачени в миналото, в различията между религията, страх ме е конфликтите да не пламнат отново.

Ти си пътешественик. Според теб, какво отличава българите от всички останали народи, с които си срещнала?

Имате толкова богата култура. Учите толкова усърдно и сте толкова приветливи. В същото време никога не сте доволни от себе си. Например всички българи ме предупреждават, колкото опасно е в Пловдив, а аз се чувствам толкова сигурна, разхождам се по калдъръмите нощем без страх, това не може да ми се случи в Барселона дори през деня, там винаги съм нащрек. Не бъдете толкова черногледи!

Вестник „Анонс“ Пловдив/брой 7/09.11.2009 г.

Снимка: Пламен Четелязов

© Пламен Четелязов, автор, 2010

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s