ЕДИН ДЕН СЪС СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

Стандартен

Стефан Кюркчиев е препаратор в пловдивския природо-научен музей. Всяка от неговите 30 години е посветена на природата и планината. Той е бакалавър „Биология и химия“ и магистър „Биоразнообразие, екология и консервация“. В момента готви дисертация свързана с храната и поведението на белките и лисиците. Живее в планината, ловува хищници и е запален пещерняк. Няма екстремен спорт, с който да не се е захващал – парашутизъм и парапланеризъм, скално катерене и рафтинг, mountain bike и off road с мотори и ATV-та. Неговото послание към хората е да пазят природата.

8:00

От предварителния ни разговор знам, че Стефан живее в къща високо сред Родопите. Избрал я, защото страни от урбанизацията, а и там е сред животните, обект на изследване за дисертацията му. Става в 6:30, протяга се, пие кафе и тръгва. Точно в 8:00 пристига с кубинки, тениска с лика на Левски и ведра усмивка. „Винаги успявам да се придвижи до града на време. До 70 сантиметрова снежна покривка не е проблем за джипа ми“. Влизаме в музея. Тук времето е различно, по-тежко, една бавна и мудна приказка за природата на българия, която изпълва детските сърца със страхопочитание и гъделичка креативноста на учените.

8:30

Стефан отговаря за колекциите от бозайници, птици и земноводни. Първо се захваща с профилактиката на изложените експонати. Днес от грижи се нуждаят клетките на мечките и вълците. Докато забърсва прахта от витрините, внимателно поставя инсектициди, които да пазят кожата на животните. Обяснява, как се е захванл с това: „Родът ми е от Брезово. В гората съм от как проходих, аз съм четвърто поколение ловец. Ловът ме накара да изучавам поведението на животните, още като ученик се заех с обработката на кожи. Кожата се обработва с химически препарати, мравчена киселина, щави се. Така хобито се превърна в професия. Това е занаят, а занаят се краде. Борис Стоилов – бившият препаратор на музея ми даде първите насоки.“

10:30

Намира се в потайните дебри на музея, отвъд дълбините на аквариумната експозиция. Стаята е и ателие на скулптур и работилница на занаятчия. По масата и рафтовете виждам инструменти, обработени кожи и рога на разнообразен дивеч, фигури от стиропор в които разпознавам силуетите на различни животни. Докато Стефан ме въвежда в обстановката казва, че винаги са необходими допълнителни средства. „За нови препарати, за организирането на експедиции. Желание имаме. Имаме и необходимите кадри и специалисти, но няма достатъчно финансиране. Спонсорите са добре дошли!“ Оказва се, че Стефан събира и експонати за музея. „ Това е едно от моите задължения. Животни, които са ловни обекти – чакали, лисици си ги набавям чрез лов.“

12:00

„Време за хапване винаги се намира. Любимата ми място е тук край пешеходния мост до река Марица. Лятото си хапваш супата и си достатъчно близо до реката, за да наблюдаваш патиците, които плуват по течението. Даже и в града гледам да се пазя от стреса.“ Докато обядваме Стефан ми разказва и за другите неща с които се занимава. Той е инструктор по спелеология в клуб “Пълдин”, а също и пещерен спасител. Припомня си последната експедиция, която е ръководил. „До лятото се смяташе, че в местността „Петвар“ има две големи пещери, а ние намерихме проход между тях и се получи пещера с дължина около 1000 метра. Така модърската пещера сега е най-голямата, разположена на такава височина у нас.“

13:30

Въздухът в ателието на препаратора е наелектризиран от вдъхновение и готик метъл. Стефан дялка стиропор с помоща на нож, телена четка и шкурка. Трябва да превърне ронливия блок в тяло на белка. Работи по метода на скулптурната дермопластика. Казва, че най-трудното е да се пресъздаде самата емоция, точната мимика, самия жест на животното. Споделя, че „това е майсторлъка на занаята“. Говори за технологичният процес по препарирането: „Може да отнеме месец, може и два. В препарата участва единствено кожата, евентуално и черепът на животното. В последно време има чужди фирми, произвеждащи дермопластични материали. Имаме ли кожата на едно животно, можем да поръчаме от чужбина подходящо тяло. За ценни екземпляри работим по този начин, но излиза скъпо. Затова изработваме повечето експонати чрез скулптурния модел.“

17:00

Стефан е приключил с работата за днес. Питам го за посланието му към хората. Замисля се. „Да пазят природата! Това е най-важно!“ Пали колата, иска да се прибере час по-скоро в къщата си, там го очакват двете сибирски лайки, нетърпеливи за обичайната планинска разходка. Загледан след джипа в мен се разтила спокойствие, защото и в Пловдив намирам млади специалисти, чиято работа е част от начина им на живот, а не неприятна злободневна необходимост.

Вестник „Анонс“ Пловдив/брой 06/02.11.2009 г.

Снимка: Пламен Четелязов

© Пламен Четелязов, автор, 2010

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s