ЕДИН ДЕН С… ТАТЯНА ЕТИМОВА

Стандартен

Татяна Емилова Етимова е сред най-младите и талантливи актриси на държавния куклен театър в Пловдив. Тя е на 25 години и вече е взела участия в няколко големи фестивала на българската и международната сцена. Завършва актьорство за куклен театър в НАТФИЗ при професор Дора Рускова. Определя театъра, като кът за отдих от злободневното, място, в което актьорите крадат емоции от външния свят, за да ги филтрират чрез изкуството и дарят на публиката. Ако не е в театъра или не пътува за представление в друг град или държава, Татяна обожава да прави дълги походи сред природата, където да фотографира цветя на макро режим. Най-голямото и богатство са емоциите, които споделя с колегите и публиката по време на представление. Тя е безкрайно позитивен човек, който не мечтае, а сбъдва мечтите си.

9.00

Събужда се, става от леглото и се втурва към театъра, който е съвсем наблизо. Докато бързаме по сънените улички разказва за първите представления, в които е участвала като дете – авторски моноспектакли за родителите и в новогодишните вечери. Споделя, че кандидатстването и в НАТФИЗ е един чисто емоционален порив, а “виновница” за това е г-жа Родопска, учителката и по литература, която първа вижда артиста в нея.

Още с влизането в театъра Татяна се потапя в творческата суетня. Докато облича костюма и се гримира внимателно издава, че винаги опитва да излиза на сцената сякаш е за първи път. Половин час преди началото на спектакъла ме оставя и потъва зад кулисите, за да се уедини и настрои психически.

10.30

Представление започва. Жадните погледи на децата изпиват магията на изкуството. За Татяна с началото на спектакъла около залата пада мъгла и реалността се променя. Сетивата се изострят на 100%. Въздухът е различен – трепти, става по наситен и сякаш живее. Атмосфера, енергия и емоция се преплитат в едно. Актьори и публика се потапят в ново магическо измерение. Там куклите не са артикули, а колеги, приятели с различни характери и души. За Татяна детската публика е най-истинската, най-искрената и вярната. След края на представлението младата актриса е трогната от всеки аплауз, от всяко цвете, което детските ръце подават през ръба на сцената, защото те са доказателство, че е доставила радост.

12.30

Завесата пада. Детския смях спира да кънти, а театъра натежава от тишина. Време за отдих преди началото на репетициите. Татяна се преоблича и излиза да закуси със сандвич и чай. Нейната закуска е на обяд, а обядът и съвпада с времето за вечеря. Докато крачим към най-близкото капанче обяснява колко много обича дългите походи сред природата край родния Златоград. Разказва ми за хобито си – да снима цветя на макро режим. Иска да притежава професионален фотоапарат, с който да улавя и най-малките детайли. Татяна цени и хубавите книги. Харесва позитивната литература, любими са и Франсис Бърнет и Рей Бредбъри с неговото “Вино от глухарчета”.

18.00

Репетициите приключват, но за актьорите театърът е начин на живот, а това прави програмата на “Сцена на кръстопът” задължителен “ангажимент”. Татяна твърди, че всеки театър си има лице и е специфичен по своему. Упътени към драматичната сцена, артистите говорят за Пловдив и духът на изкуството, който се носи във въздуха под тепетата. Обединяват се около мнението, че последните години има раздвижване на театралната сцена, а ентусиазмът на публиката расте. Доказателство за това са препълнените зали на последния международен фестивал с тяхно участие “Двама са малко, трима са много.”

21.30

Сядаме в една от тихите Пловдивски кръчми. Умората за актьорите е и физическа и психическа и емоционална, затова вечер те търсят уют и спокойствие, където да хапнат и изпият по чаша бира. Разказват ми, че театралното семейство живее в един паралелен свят, една луда и импулсивна реалност, където всичко е по-емоционално и истинско.

Говорят за своите международни участия. Татяна споделя за силното впечатление, което и е направил Санкт Петербург със своите мащаби и красота. Смеят се дружно щом си припомнят как при гостуването им в Толоса, Испания не е спряло да вали и наместо с тен се прибрали с огромни чадъри. Чувстват се облагодетелствани и щастливи от това, което правят и често говорят за директора на пловдивския куклен театър Виктор Бойчев, който не само дава шанс на младите актьори, но и не спира да ги изненадва с нови предизвикателства. Използват възможността да поканят всички пловдивчани на гости в театъра за “Нощта на музеите и галериите” на втори октомври. Тогава ще представят най-новият спектакъл, подготвен от куклените театри на Пловдив, Бургас и Стара Загора. Нарича се “Едип. Празникът на ослепяването” и е представление за възрастни с режисьор Руслан Кудашов.

23.00

Идва време за сън. Преди да се сбогувам с Татяна я питам за посланието, което иска да изпрати до читателите на вестник Анонс. Пожелава на хората да вярват в себе си, да мислят положително и да правят неща, които им доставят радост. Според нея всеки трябва да си помогне сам, за да получи подкрепа от другаде – от хората и от Господ.

Вестник „Анонс“ Пловдив/брой 1/28.09.2009 г.

Снимката е предоставена от Татяна Етимова

© Пламен Четелязов, автор, 2010

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s