СЪН В ЛЯТНА НОЩ

Стандартен

  По това време бях обсебен да изпращам CV-та до всяка софийска редакция с надеждата, че някой ще ми даде шанс, като по филмите. Беше ми писнало да водя рубриката „сексуално” в mylife и исках някой да хареса другите ми писаници. Отговориха ми единствено от българското издание на Glamour и ми предложиха хонорар, за да напиша текст по темата… „ най-невероятния секс в живота ми”. Освен това тъкмо бях прочел разни неща на Богдан Русев, който е любим писател, но понякога ми се струва, че попрекалява. Затова и си направих майтап с цялата работа. Публикуваха го, но после май схванаха майтапа, който явно не беше приет добре. Така и не ме потърсиха повече. Текстът е преди коректорската и редакторска намеса.

Грохотът на партито бе толкова могъщ и алчен, че сграбчваше сърцата на присъстващите и настройваше техния heart beat според извратените духовни нужди на анонимния диджей. Плажът беше претъпкан с издивели хора, а нощта ги превръщаше в плетеница от черни силуети, като клокотещ катран. Приютен в подножието на диджейския пулт, солиден като сарумановата кула Ортанг, аз отпивах от едно бакарди, за което някак си се преборих, и се наслаждавах уединено на прохладния морски бриз, изпиващ капчиците пот от горещото ми чело.
Не бях дошъл сам, но приятелите ми ме изоставиха преди часове. Гмурнаха се в анонимното стълпотворение от хора, следвайки някакъв първичен порив, някакъв праисторически ловен зов, който ги задължаваше да търсят момиче, с което може и да стане. Смешно наистина, имайки в предвид успеваемостта на зарибяването, характерна за нашата компания при подобни обстоятелства. По една случайност се намирахме на заградения плаж пред някакъв неприлично скъп хотел, в който можеш да се напиеш само с покана, а цяла армия от мутри дежуреше наоколо, за да не допусне разни прошляци, като нас самите, да се вмешават в лудостта на вилнеещите гъзари. Ние бяхме 5 човека, пристигнахме от Пловдив в една очукана Астра, която издъхна на стотина метра от партито, точно до паркинга с бентлитата, майбасите и миникупърите. Общите пари, с които планирахме характерната 7 дневна морска вакханалия, се равняваха на цената на една бутилка от бялото искрящо вино, с което кой знае защо масово се заливаха наоколо.
Музиката обаче беше яка, алкохолът бърникаше в съзнанието ми, а съвсем близо онемелите от тътена на колоните вълни пръскаха брега с пяна и водорасли. Ето защо аз истински се наслаждавах на партито и нямах никакво намерение да развалям целият айляк с неуспешни и жалки опити да се сдобия с телефончето на някоя разлигавена мутрафонска щерка или алчна златотърсачка. Просто стоях със затворени очи, морският бриз ме целуваше по лицето, а музиката отмиваше стреса от съзнанието.
Първо долових аромата и – когато усети подобен аромат, мъжкото съзнание автоматично превключва на автопилот и започва да рисува образи, залъгано успешно от първичната си същност. Беше ми познат – парфюмът “Be delicious” на Дона Карън от 2005 година. Плътното ухание ме обгърна нежно, погъделичка рецепторите ми с вкусната си свежест и ме застави да отворя очи. Малко се страхувах, че парфюмът няма да и отива, но веднага щом погледите ни се срещнаха аз разбрах, че той е само щрих, блед контур на красотата и. Някаква светлина галеше лицето и, а дългите платинено руси кичури на мократа и коса контрастираха на дивите катранено черни силуети, които се гърчеха във фона зад нея. Очите и бяха прями и сини, като на онези хъските, които понякога ме гонят на сън само за да разбера, след като съм бягал цяла вечер, че просто искат да си поиграем. Крехката им красота беше подчертана стилно с тъмна очна линия, чиято не прецизност бе готин реверанс към естествения им чар. Изразителните устни, под сладкото чипо носле, бяха семпло оцветени от свеж бледорозов гланц. Прилепнала черна тениска следваше очертанията на гъвкавото и тяло, а изрязаното деколте, по-скоро акцентираше, наместо да прикрива очевидните преимущества, с които природата я беше дарила. Имаше черни ръкавици без пръсти, които започваха от лактите. Момичето се приближи до мен, прегърна ме и прошепна “Ела при мен.” Хвана ме за ръка и ме поведе право към хотела. Вървях зад нея, без да промълвя нито дума, но унесът не ми попречи да се насладя на дългите слаби крака и стегнатото дупе, които си личаха въпреки небрежните светлосини дънки. Спомням си, че разни мутри отваряха врати пред нас, без да задават никакви въпроси и скоро се потопихме в прохладния и ароматен сумрак на някакъв тузарски апартамент, който мързеливо се тресеше от глухия тътен на партито навън. Влезнахме в банята. Меките пламъци на десетките огромни свещи рисуваха светлина по стените. Имаше джакузи, а в него брюнетка с пъргав поглед, който с любопитство пробяга по тялото ми. “Него ли?” попита тя, а момичето от плажа кимна утвърдително после пусна ръката ми обърна се към мен и започна да ме целува и разсъблича.
Потопих се в джакузито с двете момичета, а пламъчетата на свещите разцъфнаха, като огнени цветя. Чак когато се притиснаха към тялото ми аз разбрах на кого ми приличат. Лицето на блондинката беше досущ като на Джена Джеймисън, но много по-младо и невинно. Брюнетката пък изглеждаше точно като Ева Анджелина. Те обръщаха внимание една на друга и на мене по равно, а замъгленото ми от алкохола съзнание възприемаше всичко като сладострастен и изпепеляващ, с греховната си сласт, танц, в който ние се бяхме преплели. Целувахме се, галехме се един друг, бяхме се отърсили от целия свян и всички задръжки, а душите ни преливаха една в друга, давещи се от първичната страст, на която ни осъждат човешките тела. Фактът, че сцената се развиваше в един непосилно скъп мутрафонски апартамент възпламеняваше либидото ми с някакво извратено усещане за постигната социално – класова мъст. Удоволствието и магията на момента допълнително се усилваха от факта, че такива неща просто не се случват на комплексари като мен, особено като не съм направил нищо, за да ги заслужа. Всичко беше твърде мъгляво и нереално, но аз не обръщах внимание на това, защото сладострастната кулминация избухна, като фойерверк, като магическа бомба, като огнените езичета които пълзят по короната на Луцифер…
После изплувах в себе си задъхан и объркан. Беше тиха вечер, аз бях на собственото си легло в Пловдив и клепах като заслепен бухал, а само едно омазано и лепкаво усещане ми напомняше за странния сън, от който тъкмо се пробуждах.
На другия ден пиех кафе и пушех цигара, докато чаршафите ми се въртяха в пералнята. Мислех си за влиянието, което пандемията от комплекси и порно може да има върху момчешкото подсъзнание и си говорих под носа: “Е по-невероятен секс от това няма на къде”.

© Пламен Четелязов, автор

Снимка: duchesssa, http://www.sxc.hu

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s