ИНТЕРВЮ С ПРАВЕДНОСТТА

Стандартен

Това мое посещение в Рая няма нищо общо с февруарското ми интервю със свети Валентин. Свети Петър ме посреща озадачен, че отново съм успял да си издействам акредитация и пак ще безпокоя покоя на праведните души. “Явно някой там горе харесва “mylife”, казва той докато ме въвежда в скромна дървена къщурка разположена живописно сред дълбоките ароматни дебри на величествена гора. Прекрачвам прага и се потапям в прохладното спокойствие, изтъкано от уханието на тамян и миризмата на горски билки, които са завързани на стръкове по гредите на тавана. Стаята е мебелирана скромно с два нара и грубо скована полица, отрупана с красиво изписани пергаменти, а магическите пламъци на свещите галят със светлината си ореолите около лицата на облакътените върху тежката дървена маса свети братя Кирил и Методий.

Нека преди да започнем интервюто, да уточним най-спорния въпрос – този за произхода и националната ви принадлежност.

Кирил: Библията ни учи, че всички сме братя и сестри.
Методий: Само рогатият има полза от насажданата расова и етническа нетърпимост.

Питам ви, защото историците на всички държави от европейския югоизток претендират, че вие сте техни наследници. Повече яснота по този въпрос несъмнено ще е в ущърб на лукавия.

Методий: Нашият баща се казваше Лъв, а императорът на Византия му даде титлата друнгарий и му повери Солун. В историческите извори не е изрично упоменато, че сме гърци, защото това е очевидно.

И все пак майка ви е славянка.

Кирил: Да, както и майките на много българи, сърби, руснаци, словенци… Майка ми живееше край Солун и бе гръцка славянка. Родът и не се опитваше да припознае нечий изопачен етнически национализъм, а търсеше спокойно място, за да живее в мир. Но истината ти казвам – всички сме еднакви в очите на бога!

Но не е ли стремежът за засилване на византийското културно влияние върху славяните в основата на създаването на славянската азбука?

Кирил: Неведоми са пътищата божии, непонятен е за простосмъртните неговият замисъл. Да вярно е – византийският император нечестиво искаше да използва вярата, за да облажи себе си и царството си, но един е господарят на небесното царство и той съумя да превърне злото в добро.
Методий: Аз познавах рода на майка си добре от времето, в което управлявах административната област населена от славяни край Солун, а Кирил, който тогава се назоваваше Константин се учи в Магнаурската школа и малцина бяха вкусвали по-дълбока мъдрост от него. Това в очите на император Михаил бе достатъчно да натовари нас с мисията. В очите на бога обаче главното трябва да е било силната ни вяра, любовта ни към всинца под слънцето, стремежът ни да изтръгнем народите от неграмотността и незнанието, за да я запознаем с откровението на божията доброта.

Имали сте нелеки мисии из България, при хазарите, а Кирил в Абасидския халифат. Преживели сте толкова унижения от немските католици докато сте се борили за изпълнение на съдбовната си мисия във Великоморавия. И след тежките години на гонения и затвор все още сте съхранили любовта си към хората.

Кирил: Бог ни учи да обичаме ближния си, да прощаваме на гонителите си, да ги обичаме дори повече, защото лукавият ги заслепява и те се нуждаят от спасение, а не праведните, на които небесното царство принадлежи.
Методий: С делото си докоснахме сърцата на славяните до духовната вяра, а животът им до светското познание. Изобличихме и плановете на лукавия, защото с божието провидение доказахме, че вярата в доброто не е нито римска, нито гръцка, а общочовешка и до нея може да се докосне всеки!

А мислите ли, че семената на доброто, които сте засадили, разцъфват чрез кирилицата в съвременната българска книжнина?

Методий: Днес вие не използвате буквите за възхвала на божията доброта. Днес вие продавате словата си за пари, преписвате от шепота на лукавия, който ви е оковал с PR договори, затваряте си очите за истината, уплашени от бутилките с киселина.
Кирил: Неведоми са пътищата божии. Или от толкова много зло Бог отново ще съумее да възкреси доброта или денят на страшния съд действително ще настъпи във вашата епоха и тежко на мнимите жълти мошеници, които обричат душата си на вечни мъки с гнусните лъжи, които заключват в святото славянско писмо.

Интернет и повсеместното навлизане на английския език в ежедневието пречи или помага за разпръскване на божията доброта?

Методий: Вавилонската кула се гради отново, но този път виртуално. Интернет е информация, а информацията е знание. Знанието е добро, но дяволът се опитва да го изопачи в зло чрез лъжи и манипулации.
Кирил: На въпроса, който зададе единствено Бог може да ти отговори. Сам потърси истината, запитай се – парите ли стоят в основата на глобализацията или любовта, ламтежът за власт или стремежът към знание… Ето светът отново говори един език, но разбират ли се хората помежду си?

Вие гледате от високо. Има ли надежда за българската наука, литература и журналистика? Виждате ли начин да спрем нейното падение?

Методий: Аз вярвам в Бог. А за мен Бог е добро и надежда.
Кирил: Във времена на глобализация не можете дори да си представите мащабите на злото. Затова стремете се във вашия мъничък свят, сами пред себе си да бъдете откровени и праведни. Използвайте словото, за да защитавате само доброто и истината. Не чакайте удовлетворение докато душата ви не се отдели от тялото, но земята е само едно изпитание, а Бог вижда всичко. Душите ни са равни в небесното чистилище и пристигат там без пари, джипове, власт и лъжа. Изправят се пред господ обвити само от спомена за делата си. Повярвайте – тогава ръката му отдава всекиму дължимото.

© Пламен Четелязов, автор

Снимка: Billy Alexander, http://www.sxc.hu

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s