СВЕТИ ВАЛЕНТИН? *** ТИ!

Стандартен

Шляя се из мръсната по февруарски главна на Пловдив. Кичът е ужасяващ! Ята от розови heart shaped балони се реят над предприемчиви роми. По земята се валят мърляви трупове на плюшени играчки, изсипани от чантата на поредния амбулантен кариерист. Току пред входовете на арт галериите, в една от европейските столици на културата, се върти нестихваща търговия с лигави картички – валентинки, чийто английски послания са отпечатани в Китай. Екзалтираната тълпа пред драматичния театър дори не поглежда към плакатите за следващото представление. Наместо това хората са се скупчили около ръждясала сергия, вкопчени в борба за последните генно изнасилени рози без бодли. Вратите на магазините за парфюмерия и козметика зеят отворени въпреки зимата, а собствениците им изживяват своят годишен оргазъм. Опашки от нетърпеливи лачени и наточени “любовници” обсаждат пловдивските кръчми, пицарии и барове в опита си да резервират място на първия ред за предстоящата вакханалия. Оргия, в която някой ще бъде набит, друг ще забременее, трети ще прихване неловка болест, но всички дружно ще се напият и надрусат в чест на свети Валентин. Сцената се разиграва под бездарен чалга съпровод, чийто ритми и емоции клишета се разнасят над турските павета из вратите на Payner магазина, както миризмата на мърша в горещ летен ден. Чалгата не е любов! Тя е отблъскващ комерсиален кич! Свети Валентин не е идол на влюбените, а бог на комерсиалните манипулатори впили зъби в деградиралите човешки емоции! Тръгвам си. Пътьом купувам няколко бутилки с тежко червено вино, спагети и ароматизирани индийски пръчици, за които успявам да се преборя. Прибирам се и веднага започвам да нагласям playlist-a за довечера. После, докато слагам спагетите на котлона, наливам от виното, за да тествам дали вкусът му си върви с “All I need”, “Come as you are”, “Black”, “True love waits”, “Цялото небе” и “Мини тяло”. Когато всичко е готово изключвам лампите и притаен в топлия уют на ароматните восъчни пламъци я чакам да се прибере. Тя естествено не знае за това… Любовта е вътре в нас, защото не можем да я дарим на никого. Човек обича само и единствено заради себе си. Обича, защото иска да обича, лети в блажения простор, защото иска да лети, и после страда, ако желае да страда. Но отсреща няма човек. Там влюбения намира само една представа, един идеал, една мечта. Човек е влюбен в мечтите си, защото само те носят спомена за онова, което наистина сме. Понякога един успява да олицетвори мечтите си в друг. Понякога се оказва, че не играе single player. Това не прави любовта по-малко първична или егоистична… Сигурен съм обаче, че е твърде различна и безкрайно по-истинска от чалгарското soft порно и миризмата на китайски плюш.

© Пламен Четелязов, автор

Снимка: Mattox, http://sxc.hu

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s