МОЯТ ГОЛЯМ… БЯЛ КОМПЛЕКС

Стандартен


bql kompleks

Бялото – символ на чистотата и доброто, на свободата и мира, на новото начало, на снега… На всичко онова, което в България се задържа най-много за по три дни, преди да бъде омърляно и асимилирано от грозната, лепкава киша. Сигурно късите географски ширини и дължини предопределят дълбоките балкански комплекси. “Страна като една човешка длан!” Колко вярно го е казал поетът. Това е слогън, достоен да се появи под логото на България! Той охарактеризира напълно мащабите на родното битие – заплатата се побира в една човешка длан, възможностите за професионално развитие се опират единствено до здравината на човешката длан, повечето момчета и момичета чукат по една човешка длан, правилата се налагат със свита в юмрук човешка длан, “моловете” не са по-големи от човешка длан… Непонятно ми е защо хората в България предпочитат да се унизяват на “комплексар”. Ако си адекватен млад българин (т.е. още ти става, JSM-ът не те буди с чалгийка, имаш висше образование, без да си купувал дипломата, прочел си поне една истинска книга и правиш разлика между мишка за компютър и дистанционно за телевизор) и не си комплексар значи нещо не ти е наред. Аз например имам много комплекси! Мутрите по баровете парадират с физическата си мощ, непреодолима за скромната ми мускулатура. Татковците им мутрафони експлоатират алчността и безскрупулността, несъвместими с моето възпитание. Пачите наблягат на външния си вид, недостижим за моите доходи. Политиците арогантно експонират своята безхаберност, неразбираема за моят интелект. Връстниците ми се друсат и нараняват със странно в контекста на “прословутото българското гостоприемие”настървение. “Успелите” българи се хвалят със средното си образование, отдавна upgrade-нато от висшистите съставляващи младежката безработица. Медийни псевдо педали провокират с PR обърканата си сексуалност, обидна за откровената хетеро, а и хомо действителност. Да – аз съм комплексар и се гордея с това! Именно комплексите карат човешката цивилизация да мечтае. А пасивността на българското общество, безспорен дълбок комплекс за всички ни, трябва да подтикне към действие. На комплексите се опонира единствено върху техен терен, само така можеш да ги избиеш и преодолееш завинаги. Бий мутрите! По възможност с нещо тежко и от засада. Ако се опомнят бягай. Не слугувай на татковците им мутрафони! Не бъди роб! Не обръщай внимание на дефилиращите пачи! Не зяпай преуморените им задни части, не си струва! Унизявай ги с чиста съвест – те няма да те разберат. Не се страхувай от политиците – ти си техен работодател, а дори не си виждал CV-то им по дяволите! Не вярвай на връстниците си! Не вярвай на промитите им мозъци! Изобличавай връзкарите! Шибани парашутисти! Мамка им! Не потребявай медийните педали! Те са отрепки, не го ли разбираш? А ако не ти се занимава, ако не ти отърва – махай се! Емигрирай без страх! Това не е бягство, а спасение! Светът е достатъчно голям, за да мечтаеш, че ще намериш своето кътче свобода. Място без чалга, без мутрафони, без връзкари, пачи и педали. Търси го! Намери го! Пикай, без угризения, върху българската действителност и помни, че в крайна сметка комплексарщината, за която тук ти се подиграваха, те освободи! И не забравяй да изпратиш картичка…

Списание “MyLife”/Брой 10/Тема на броя: Бяла тишина

Текстът преди коректорска и редакторска намеса

© Пламен Четелязов, автор

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s