МОЯТ ГОЛЯМ… БЯЛ ВРЪХ

Стандартен

165559_188331481193445_1191425_n

Намираме се на половин час от “паниците”, а градушката вече барабани по измръзналите ни лица. Студената влага попива в нелепите urban дрехи, за да прелее в потта, която се стича по телата ни. Още сме свежи и весели. Младостта дарява криле на телата ни, устремява съзнанието ни, зарежда ни с арогантност, нашепва лъжовни блянове за безсмъртието на душите ни. Ние и вярваме и продължаваме да крачим напред и нагоре.
Митака се смее като дете, очите му блестят сякаш е прекалил с екстази, но пламъците са далеч по откровени и чисти. От Вал струи целеустременост и сила. Гледам хипнотизиран уверените движения на тялото му – сякаш калната пътека изтича под него, а той просто се наслаждава на преживяването.
Шамарите на градушката престават щом се потапяме в съня на огромните вековни борове на “джендема”. Древен сън, изпълнен с мъдрост и тъга преплетени с нежните късчета мъгла, сред които лъкатушим нататък. Ухае на живот, има вкус на вечност, кара устните ти да шепнат, а душата ти да крещи от свободата, в която се дави.
“Рогача” отново е неприветлив. Гневливите му чорлави дървета са постлали стръмните ронливи серпентини с влажен хлъзгав мъх. Ние обаче не забавяме крачка, защото след този баир вече сме в рая.
Ето я хижата. Изниква зад завоя, като малко островче, приютило топлината на плахата пролет и светлината на отиващия си ден. Чочо гледа с насмешка късите пуловери, памучните дънки, спортните кецове, с които се мъчим да защитим телата си от студа. Увещава ни да останем в празната хижа. Столовата не е кънтяла от искрения смях на hiker – ите от есента, а нагоре дебне снегът. Пробягвам с поглед по лицата на Вал и Митака. Челюстите им безкомпромисно късат късчетата хляб и месо, лицата им са сурови и уверени.
Пръскалото е замръзнало. Огромни ледени късове се свличат по масивната скална крепост и рухват в бездната с грохот, както рухват истинските мечти. Поспираме със страхопочитание и свеждаме глави пред мощта на планината.
Градушката се завръща разгневена, че и избягахме преди. Пътеката е стръмна като човешката участ и ни отвежда право в царството на снега. Горе на върха трябва да живеят боговете. Градушката бие лицата, облаците открадват погледа, вятърът завихря снега и краде дъха. Вървя, без да зная дали следвам вярна посока, защото бурята нахлува в съзнанието ми. Притъпява сетивата ми. Крачка след крачка, все по-бавни и трудни. Умората ме зашеметява. Минутите се разтеглят в часове. Мъглата и снега се сливат, а аз се стапям сред тясното бяло пространство, в което мракът неумолимо преплита черните нишки. Болката ври в мускулите ми, но аз съм блокирал своя усет за нея. Тя няма значение. Вървя все нататък, а край мен боговете танцуват и се кикотят. Те се присмиват. Хапят ме, блъскат ме, препъват ме. Задушават ме със снежните си ръце, които стискат посинелите ми от студа устни. Чувам ударите на сърцето си, които пулсират в треперещото ми тяло. Броя вдишванията си, а крачките ми стават все по-бавни и по-бавни…
Седя край печката в топлата стая. Сграбчил съм чашата горещ горски чай. Метеоролозите не ни пускат да тръгнем към заслона заради студа и силната буря, макар да е забранено туристи да нощуват на Ботев.
Митака не е спрял да се смее като дете. Очите му блестят откровени и чисти. От Вал струи успокояваща арогантна предопределеност. Той ме гледа с насмешка, а погледът му казва: “Казах ти, че няма да е толкова лесно да се отървеш. Взехме прекалено много от живота и тепърва ще плащаме за това.”
Младостта беше добра приятелка, помогна ни да стигнем върха. А от утре ни чака неизбежния път надолу…

© Пламен Четелязов, автор

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s